Интернет е проект, движен от мечти за споделени ресурси, публичност на знанието, свързани идеи и свобода на информацията. Ранният интернет е свързан с еуфорията от неограничените възможности за свободна комуникация. Имаш право да си включен, да си свързан, да участваш.

Във времената на електронната престъпност и електронния бизнес мрежата вече не е романтичен проект. Интернет може да бъде и среда за престъпления - и колкото по-сериозни са рисковете, толкова по-сериозен е натискът за контрол върху съдържанието. Електронната икономика изисква сигурност на транзакциите и идентификация на страните в електронните сделки, защита на данните и ограничаване на анонимността - и съответно още контрол.

Свободата в интернет е все по-ограничена

в глобален мащаб. Наистина свободата на словото по дефиниция не е абсолютна, но и обратното е важно: свободата на словото и правото на информация не са второстепенни права, които да бъдат още и още ограничавани в името на висши интереси. Самата свобода на словото е висш интерес.

Европейската комисия непрекъснато критикува България за лошо функциониращи институции. Властта проявява разбиране към тази критика. Когато обаче критиката идва от собствените й граждани, българската държава реагира нервно.

Този път властта се насочи към блоговете

и съзря заплаха за обществения ред в хората, които пишат онлайн. МВР си позволи неприлично предложение: "Говорете за друго или ще квалифицирам речта ви като хулиганство - сделка или не?" Реакцията е изненада, прерастваща във възмущение. Сделка няма.

Хората с блогове не са екстравагантна или рискова група. Не е риск да имаш позиция. Блог е само още една технология да изразяваш мнението си свободно. Блогът е ненатрапчив по природа, а в България блогът наистина все още не е бизнес проект, не се издържа от рекламодатели, не настоява за одобрение и рейтингът не му е господ. Блогът е лукс: авторът владее формата, съдържанието, връзките, които са му важни. Някои блогове са пристрастни, други фотографски регистрират събития, но във всички случаи изборът е личен. Блогът може да се използва за критика, протест или граждански акции - това не е задължително, но също така не е укоримо, нито само по себе си незаконно, нито маловажно и малоценно.

Да имаш блог не те прави потенциален хулиган

нито дори бунтар. Младежите с блоговете не се замерят с бутилки от бира и очевидно не търсят безредици и сблъсъци с полицията - погледнете навън, те участват в екопротести с децата си. Те не са революционери, но определено не принадлежат към мълчаливото мнозинство.

Да имаш блог не означава задължително да се чувстваш блогър - означава само, че пишеш. Свободата на словото по конституция е една и еднаква за всекиго - българин или чужденец в България, медия или не, блогър или просто пишещ. Свободата е еднаква за словото в текст и изображения, за търговското слово и политическото слово.

Свободата на словото несъмнено се отнася и до анонимното слово. Авторът избира дали да пише с името си, анонимно или под псевдоним. Съдът в други страни изрично е потвърдил тези възможности. Правозащитни организации издават ръководства как да се запазва тайната на самоличността за блогъри, които предпочитат да публикуват анонимно.

Критическата функция на медиите

е категорично валидна за блоговете. Те са значими за отстояване на критична гледна точка особено в страни, в които плурализмът на мнения и гледни точки е ограничен, а независимостта на печатните и електронните медии ерозира под влияние на търговските интереси, засилени процеси на концентрация или все още непреодолени механизми за правителствен натиск. Отделните гласове са важни, а онлайн общностите могат да акумулират и реална енергия за отстояване на граждански позиции.

В последните години се появяват влиятелни политически блогове. В страни като САЩ това води до включването им в обхвата на изборните закони. Има тенденция регламентирането на предизборните кампании да обхваща и политическото слово онлайн. Малко хора забелязаха, че и в България имаше ограничения върху политическото слово в интернет. В избирателния закон за президентските избори през 2006 г. беше записано, че общите правила за предизборната кампания, включително тези за електронните медии, се прилагат и за всички интернет сайтове. Тази норма не се стори скандална на никого, вероятно поради нейната неопределеност и неприложимост: в България няма орган, който по закон да осъществява мониторинг върху всички интернет сайтове.

По време на изборите за български представители в Европейския парламент казусът възникна и на практика - имаше жалба за рекламни банери в интернет, които нарушават забраната за агитация в изборния ден. Остава неясно ще има ли контрол върху агитацията в интернет и в каква степен - например в САЩ тази тема беше продължена с ограничения във финансирането на политическата реклама онлайн.

Отговорността за съдържанието онлайн

е неотделимо свързана със свободата на изразяване. Поради трансграничния характер на мрежата и възможното разделяне на роли (автор, публикуващ, доставчик на интернет достъп и др.), възможно попадащи под различна юрисдикция, въпросът за отговорността остава сложен. Пиша в САЩ, четат ме във Франция - нося ли отговорност по френското право? Ако френският съд прецени така, изпълнимо ли е съдебното решение на територията на САЩ? Интернет всеки ден предлага нови казуси, нови съдебни процеси и нови решения, през които минава трудният път към балансите между свобода и отговорност.

Блогърът е отговорен човек. Не се налага това да му се напомня с писмено предупреждение, както никой не напомня срещу подпис на всеки отделно взет български гражданин да спазва закона. Отговорност се носи най-често в следните случаи: за нарушение на авторски права, за клевета онлайн, за детска порнография, за разпространение на лични данни или защитени от закона тайни - като има различия в зависимост от приложимото право.

Отговорността за съдържанието онлайн едва напоследък започва да намира съгласувани решения в общностно законодателство (директиви) или международни договори (като Киберконвенцията на Съвета на Европа), но приемането им е мъчително и продължително, с открити сблъсъци на интереси. В момента такъв пример е приемането на директива, с която се криминализират нарушения в областта на авторското право (IPRED2).

Свободното знание и свободната култура

са ценности, централни за блогосферата. Един преглед на случващото се в България доказва това. Първите блогове, колкото и да са различни, видимо подкрепят общи възгледи и разбирания. Например че проблемите на интелектуалната собственост ще се решат не чрез по-строги санкции, а чрез повече свобода.

Свободата остава основна тема на блоговете - и това е едновременно оптимистично и песимистично, зависи от гледната точка.